Вльора (Bashkia Vlorë)
Вльора или Валона (на албански Vlorë или Vlora; Valona) е второто по големина пристанище в Албания. Градът е разположен на залив със същото име - Gjol i Vlores (Гьол и Влорес-Залив Вльора). Съществува фериботен маршрут между Вльора и италианските морски и пристанищни градове Бриндизи и Отранто в Апулия, които, както и Вльора, са разположени на брега на Адриатическо море. За албанците този град е перлата на албанските курорти, намиращи се на Адриатическо море.
Името на града на български и италиански е Валона, въпреки че днес на албански се нарича Вльора. Валона се нарича градът и през Средновековието.
От града започва единият от западните ръкави на античния път Виа Егнация, който за участниците в кръстоносните походи слага началото на България през средновековието. Вльора е в рамките на т.нар. Валонско княжество.
В Средновековието градът е познат под името Авлона. Според филолога д-р Николай Тодоров първоначално то се произнасяло от местното тракийско население като Главона, впоследствие отпада началният съгласен звук и се преобразува в Авлона. Той изказва и предположението, че Вльора е някогашното селище Главиния или Главиница, преведено на гръцки като Кефаления. Според историците то е изчезнало и те го търсят в околностите на Вльора, но Тодоров твърди, че е възможно всъщност това да е самият днешен град Вльора, съответно Кефалонският залив да е днешният Валонски залив, на който е разположен Вльора.
Вльора е средище на албанското национално събрание, което обявява независимостта на Албания от Османската империя на 28 ноември 1912 г.
По силата на Лондонския договор Вльора с околността ѝ е обещана на кралство Италия от Антантата.
След края на Втората световна война и до излизането на Албания от Варшавския договор, в близост до града се намира единствената съветска военноморска средиземноморска база - Пашалиман.
Името на града на български и италиански е Валона, въпреки че днес на албански се нарича Вльора. Валона се нарича градът и през Средновековието.
От града започва единият от западните ръкави на античния път Виа Егнация, който за участниците в кръстоносните походи слага началото на България през средновековието. Вльора е в рамките на т.нар. Валонско княжество.
В Средновековието градът е познат под името Авлона. Според филолога д-р Николай Тодоров първоначално то се произнасяло от местното тракийско население като Главона, впоследствие отпада началният съгласен звук и се преобразува в Авлона. Той изказва и предположението, че Вльора е някогашното селище Главиния или Главиница, преведено на гръцки като Кефаления. Според историците то е изчезнало и те го търсят в околностите на Вльора, но Тодоров твърди, че е възможно всъщност това да е самият днешен град Вльора, съответно Кефалонският залив да е днешният Валонски залив, на който е разположен Вльора.
Вльора е средище на албанското национално събрание, което обявява независимостта на Албания от Османската империя на 28 ноември 1912 г.
По силата на Лондонския договор Вльора с околността ѝ е обещана на кралство Италия от Антантата.
След края на Втората световна война и до излизането на Албания от Варшавския договор, в близост до града се намира единствената съветска военноморска средиземноморска база - Пашалиман.
Карта - Вльора (Bashkia Vlorë)
Карта
Страна - Албания
Национално знаме на Албания |
Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
ALL | Албански лек (Albanian lek) | L | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
SQ | Албански език (Albanian language) |
EL | Гръцки език (Greek language) |